Истинският триумф на Спинозовата мисъл настъпва и се разгръща чак в науката на XX век, където неговият философски детерминизъм намира мощен съюзник в лицето на точните науки.

През 1929 г., попитан дали вярва в Бог, Алберт Айнщайн (1879–1955) отговаря недвусмислено в своята прочута телеграма:

„Вярвам в Бога на Спиноза, който се разкрива в закономерната хармония на битието, а не в Бог, който се вълнува от съдбите и делата на хората.“

За Айнщайн Спиноза е геният, приложил космическата каузалност с еднаква строгост както към законите на материята, така и към човешката психика. Той често споделял, че философията на Спиноза е най-близката до мисленето на един учен, защото тя не разделя духа от материята и вижда във Вселената дълбок, изумителен интелектуален ред.

Този поглед се споделя от редица архитекти на модерния свят. Бащата на квантовата механика Макс Планк (1858–1947) отбелязва, че „Спиноза изпреварва науката с векове, настоявайки за причинно-следственото единство на Вселената“.

Основателят на кибернетиката Норберт Винер (1894–1964) го посочва като философски предвестник на теорията на информацията заради идеите му за саморегулиращите се системи.

В психоанализата Зигмунд Фройд (1856–1939) открито признава в писмо от 1932 г.:

„През целия си живот бях напълно съзнателен за моя дълбок интелектуален дълг към учението на Спиноза.“