Амос Оз е единственият писател, който може да разказва все за себе си и своя живот и да не доскучава за миг. Той умее по великолепен начин да вплита в спомените си (макар да мисля, че сигурно си и доизмисля) съдбата на цяла една нова нация, сбираща се от целия свят и отстояваща желанието си за самостойно съществуване. Хич не ща да се замесвам с темата дали това, което се случва в края на 40-те години е правилно или не, особено на фона на последвалото жестоко отношение на евреите към палестинското население, но самият Амос Оз е от малкото общественици, които открито заемат непопулярни позиции по отношение на тази щекотлива тема. А в красивата и кратка “Пантера в приземието” той описва едно фантастично от наша гледна точка детство, в което патрулиращите по улиците британски войници са нарочени за врагове, а в къщите се шептят приказки за самостоятелната държава, която трябва да бъде извоювана срещу всички.

Христо Блажев