Забавното и сериозното се редуват точно както в живота. Бевърли Клиъри чудесно представя колебанията в самочувствието на децата, колко са зависими и раними от привидно дребни неща, как изведнъж грейват от едно одобрително намигване и похвала. Заради едно такова намигване от баща си можеш да изтърпиш всичко! Дори да си мълчалива овца в стар халат вместо в костюм, когато семейството ти е задружно и родителите ти те обичат, това пак ще е най-хубавата Коледа!

из ревюто на Милена Златарова в "Детски книги"

Вижте и рецензията в "Бисерче вълшебно"

https://www.biserche.com/zhivata-legenda-beva-rli-klia-ri-i-knigite-j-za-detsa-kato-nas/ 

Бевърли Клиъри е родена на 12. април 1916 г. в малкото градче МакМинвил в щата Орегон. Тя е единствено дете, а докато стане достатъчно голяма да ходи на училище, Бевърли живее във ферма в Ямхил – толкова малко градче, че дори нямало библиотека. Въпреки този факт момичето се научава да обича книгите главно заради майка си, която успява да уреди щатската библиотека да носи книги на Бевърли направо във фермата.

Когато бъдещата писателка на Америка става на шест, семейството й напуска фермата и се мести в Портланд, Орегон, където момичето посещава основно училище и гимназия. В началото среща огромни трудности с четенето отчасти заради скучните четива, които се налагало да чете, а и до голяма степен заради неприятната й учителка от първи клас. За щастие, във втори клас Бевърли Клиъри попада на страхотна учителка, която й помага да преодолее трудностите с четенето и й показва, че книгите предлагат много забавления.

По-късно бъдещата любима писателка на Америка завършва английска филология в Калифорнийския университет в Бъркли през 1938 г., а година след това – библиотечни науки в Училището по библиотекознание към Вашингтонския университет в Сиатъл. Работата й като детска библиотекарка създава у нея трайна връзка с децата и я провокира да намира книги за хора, които не обичат да четат. Написва първата си книга “Хенри Хъгинс” като отговор на въпроса на малко момче: “Къде са книгите за деца като нас?”. От тогава до сега е издала над 30 романа за деца и юноши, преведени на повече от 15 езика.

Носител е на множество призове, включително този на Американската библиотечна организация, връчен й за цялостен принос към детската литература. Книгата й “Скъпи мистър Хеншоу” е наградена с медала “Джон Нюбъри”, а “Рамона Куимби на 8 г.” и “Рамона и баща й” са отличени от “Нюбъри онър букс”.

Рожденият ден на Бевърли Клиъри – 12 април, е кръстен от почитателите й D.E.A.R. Day (Drop Everything and Read – “Остави всичко и чети”). На тази дата всяка година традиционно се организират програми, насърчаващи четенето и обичта към книгите. Героите на мисис Клиъри станаха и участници в кампанията „Читателска щафета 3: Бийзъс, Рамона и Хенри“, а честването на D.E.A.R. Day България 2013 бе отбелязано в много български градове по страхотен и забавен начин.

Днес мисис Клиъри живее по крайбрежието на Калифорния, а за да ви разкажем още малко за тази изумителна дама, предлагаме на вниманието ви следното:

Като начало бихте ли опитали да познаете колко години ще навърши Бевърли Клиъри през 2014 г.? Може да предположите около 80, но истината се оказва изумителна – тя наближава 98-мия си рожден ден!

Знаете, че авторката е работила като детска библиотекарка и вероятно ще ви се стори интересен фактът, че по собствените й думи най-голямо влияние през училищните години в Портланд й е оказала тогавашната училищна библиотекарка! Бъдещата авторка поддържала контакт с нея до смъртта й.

Може би не знаете, че „майката” на Рамона, Хенри, Рибси, Мич и Ейми в реалния живот е майка на близнаци. Всъщност първоначално тя „моделира” персонажите на героите си Мич и Ейми по собствените си деца. Като начинаеща писателка никак не й е било лесно да балансира между любовта към семейството и любовта към писателската си работа. За щастие нейна съседка предложила да гледа децата й, докато Клиъри пише. Близнаците рисували картинки и ги пъхали под вратата на стаята, в която работела.

Когато създателката на Рамона и Бийзъс Куимби започва да печели популярност с творбите си, родителите й са много щастливи и горди с нея. Майката на писателката била запалена читателка и мечтаела да пише, но никога не го направила. Вкъщи имали обичай тя да чете на глас на дъщеря си и съпруга си: митове и приказки за Бевърли и пътеписи за баща й.

Ако сте чели някоя от книгите на Клиъри, вероятно сте се убедили, че в тях често става дума за приятелството. В мемоарите си (A Girl From Yamhill и My Own Two Feet) тя споменава и своята най-добра приятелка от детството – Клодин. След като пътищата им се разделят като деца, двете не се виждат често, но поддържат приятелството си по телефона до преди няколко години, когато Клодин умира. В интервюта г-жа Клиъри споделя, че тя все още й липсва.

Бевърли Клиъри не сърфира в Интернет и дори не знае как това чудо на техниката работи. Казва, че рядко чете съвременна детска литература и дори признава, че не е чела поредицата за Хари Потър. Но пък смята, че съкровените чувства на децата не са се променили от нейното детство насам. Това, както и фактът, че като детски автор тя се стреми да остане вярна на чувствата и вълненията от собствените си детски години, са главните причини нейните книги да са интересни и на днешните деца.

Книгата на Бевърли Клиъри „Рамона завинаги“ е номинирана в наградите „Бисерче вълшебно“