Често пъти човек смята, че всичко започва от него. Проблемите и загадките на живота обаче остават непроменени за стремежа на будния ум и той неуморно търси своите отговори. Мъдростта на вековете е събрана в сентенциите, формулирани още от древните мъдреци и философи. Неподвластна на времето остава тъкмо онази блестящо синтезирана мъдрост, която още преди векове е побрала в себе си вечните копнежи на човешкия род – търсенето на смисъла на живота и ключът към себеопознаването.
Четейки размислите и сентенциите на великите антични личности, човек си дава сметка, че любовта, войната, знанието, гордостта, справедливостта, невежеството, страхът и изобщо всичко, съпътстващо земния път на хората, е изконно и неизменно в същността си. Независимо от епохата, в която човек живее, той е неразривно свързан с предците си и въпросите на тленното.
Мнозина днес възкликват. младите за нищо не ги бива, ала дали осъзнаваме, че този конфликт на поколенията е стар колкото самото човечество? Днешните млади са същите, като онези в древността, всичко вече се е случвало, затова не бива да се подминава рафинираната мъдрост на вековете, доказала правотата на думите си.
По тази причина, вместо да се гневим на младите, по-добре да оценим мъдростта и красотата, да вникнем в изстраданата истина за победите и пораженията, да осмислим живота и неговите вечни спътници. Да овладеем изкуството Amor fati (да обичаме съдбата си).
