– Всичко това, тази лудост, ужасът и адските създания навсякъде... Всичкото е заради една детска книга, “Танцуващият замък”. Написана е през 1936 година от... не знам как бихте го нарекли при вас, но аз бих казал “окултист”. Знаетели какво е това? Но той е бил и продължава да бъде много повече от това: Остърли Фелоус, най-опасният и зъл човек, който някога е живял – и все още е жив. Книгата беше публикувана чак миналата година от един човек, когото Остърли Фелоус беше завзел изцяло. Преди бил някакъв лентяй и иманяр, който нахълтал в грешната къща и това бил краят му. Сега се подвизава като Измъс, на името на главния герой в разказа, а светът го слуша в захлас.

– Колко много хора загинаха, колко много животи бяха съсипани и още колко много страдат сега, но това, което наистина ме плаши и от което не мога да заспя нощем, не е страхът, че той и гнусните му създания ще ме намерят, а това, че не знаем какво е намислил. Какво следва? Това не е всичко, няма да е достатъчно. Остърли Фелоус действа по план за нещо още по-ужасно от това, което вече видяхме. Не, нямам представа какво е. И как бих могъл?

– Вижте, аз съм един никой, въпросът не е политически. Тези... Всички тези неща са минало; вече не съществуват. Аз съм просто един учител по математика от малкото английско градче Феликстоу. Изморен съм и съм отчаян. Защо иначе бих дошъл тук да ви моля за помощ? Повярвайте ми,“Танцуващият замък” идва и дори вие няма да можете даго заглушите. Дълго време сте откъснати от света, но това няма да ви помогне. Нищо не може да го спре! Нищо... Освен може би... едно от онези деца в Обединеното кралство. Той може да е това, за което се молехме, затова трябва да ни помогнете. Това е единствената ни надежда.

 

Видеосъобщението свърши и екранът на телевизора остана празен. Маршалите се обърнаха към човека в черно, който беше седнал между тях.

– Направете каквото поиска – тихо каза Върховният им ръководител. – Задействайте спасителната операция. Незабавно.