Сто години след убийството на Распутин в масовото съзнание той все още е олицетворение на злото, романтично-демоничен герой от попкултурата и образ с разнообразни превъплъщения в социалния, религиозния и политическия живот на съвременна Русия. Това е убийство, което слага край на династията Романови и на монархията въобще, като не само сбъдва думите на самия Распутин приживе, но и отваря път за радикални исторически промени в държавата и по света за десетилетия напред. Това убийство, парадоксално, е посрещнато с възхвали и възторг, с очакването, че така ще се решат проблемите на страната. Но Распутин не е причината за тези проблеми, а само един от симптомите им. Всичко останало е истинският дух на Русия – "страна, в която всяка радост изисква смърт, а всяка крачка напред стъпва върху трупове".