***

Русия влиза в Кримската война (1853 – 1856 г.) с недвусмисленото намерение да разгроми Османската империя и впоследствие да прибере лъвския пай от обширните ѝ територии. Император Николай I (1796 – 1855) е убеден, че няма да срещне проблеми с „болния човек на Европа“, ала остава излъган в очакванията си. Срещу руснаците се оформя мощна коалиция с участието на Англия, Франция, Пиемонт, а впоследствие и с други западноевропейски държави. По бойните полета на суша и море се водят паметни сражения като тези при Балаклава, Инкерман и Севастопол, а значителната им интензивност и големият брой жертви са в резултат на модерните оръжия и технологичните нововъведения, използвани от средата на XIX век.

Така Кримската война всъщност става първата индустриална война, в която на практика са изпробвани различните достижения в областта на въоръжаването, логистиката, медицината и т.н. Тя има дългосрочни и мащабни последици – създава нова динамика на Балканския полуостров, преформатира международната система от съюзи и е определяща за основните политически процеси, които предшестват катастрофалните глобални военни конфликти от следващото столетие.