Български билкарник. Рецепти от природата и народни илачи за всякакви болести

Днешният век е дотолкова подвластен на печалбата, че когато доверчиво гълтаме хапове за едно, едва по-късно разбираме, че така сме увредили друго в организма си. Затова и хората вече не вярватна нищо – нито на конвенционалната медицина (която реформите изкористиха с бюрокрация и я превърнаха в антихуманно занятие), нито на фармацията (която всъщност няма изгода да ни лекува, а да ни поддържа болни, защото иначе няма да си купуваме лекарства и тя няма да печели), нито на всевъзможните екстрасенси, баячки и чакръкчии (които съзряха шанс за лесна и бърза печалба от мъките и страданията на народа и го лъжат, както сварят). Не вярват всъщност и на лекарите, защото от вече близо десетилетие утрешните ни доктори се образоват „онлайн“, вземат си изпитите с Chat GPT и практикуват не в истинска болница, а върху симулирана „добавена реалност“.

Затова търсим алтернативи. Сещаме се за билките едва когато сме се усъмнили в ползата от лекарствата. Опитваме с масаж, иглотерапия, „китайско чудо“ и прочие. Ако и те не помогнат, се отчайваме. Тогава сме склонни да повярваме в урочасване и бързаме да се отдаваме на молитви, курбани и църковни дарения. А когато и това не помогне, изпадаме в черногледство и безверие.

Но понякога изневиделица идва лъч надежда: на помощ идват други – не съвсем традиционни, не съвсем канонични методи за лечение. Чули сме ги от познат, той пък – от комшия, който чудодейно се изцерил, казал му ги приятел, който ги прочел в тефтера на баба си… Звучат налудничаво и шокиращо и затова се колебаем. Но накрая си казваме – защо не, какво има да губим, щом друго не помага?

Разбира се, всеки здравомислещ човек ще се изсмее, ако чуе, че сериозна болест като рак може да се повлияе благотворно, примерно, от терапия с катран или с кислородна вода. Просто защото не си ги представяме наредени в аптечката зад огледалото в банята. Не сме свикнали да възприемаме газта или керосина като лечебни. Напротив, от малки ни учат, че те са вредни за организма.И действително те могат да бъдат силно отровни, но тайната е в количеството. Както шеговито казват старите хора, всичко в едно лечение зависи от трите „Д“-та, всичко е скрито в техния вълшебен баланс: Дозата, Диагнозата, Доктора. Ако болният не върви към подобрение, сменете дозата на лекарството. Ако пак е зле, сменете диагнозата – може би е болен от друго. Ако и това не помогне, значи трябва да смените доктора...

Така че тайната действително е в баланса и хората още от древността са знаели, че това, което може да убива, може и да лекува. Разликата е в количеството. Лекарствата в повечето случаи се правят от отрови. В тях влагат много от елементите, които всеки вещ химик знае, че са вредни за организма. Обаче в пренебрежимо малки количества тези вредни вещества вършат чудеса. На този принцип почива хомеопатията, чийто основоположник – немският лекар Самуел Ханеман (1755 – 1843), токсиколог и химик от университета в Лайпциг, забелязал, че веществата, които в големи дози могат да причинят дадена болест, в безкрайно малки дози могат да излекуват други болести, които протичат с подобни симптоми. Оттук идва и името хомеопатия (homeos – подобен и patos – болест).

Всъщност това наблюдение близо 25 века преди него прави още бащата на медицината Хипократ, който отбелязва, че „нещата, които са причинили някое заболяване, могат и да го излекуват“. В подкрепа на това схващане той демонстрирал как може да се излекува болен от холера, като му се дават малки дози от растението бяла чемерика (Veratrum lobelianum album). В същото време, ако субстанции в измерими дози от това растение попаднат в човешкия организъм, те предизвикват симптоми, приличащи поразително на тези на холерата: разстройство, болки в корема, изпотяване, колапс и др.

Същото е и с познатия на всички обрив след ужилване от пчелаили оса. Затова и още в древността лекарите използвали пчелната отрова в малки дози, за да облекчават страданията от пчелното ужилване, а впоследствие започнали да прилагат хомеопатични дози от пчелна отрова и за лечение на всякакви други обриви схарактеристиката на този, получен след пчелно ужилване – всички парещи и сърбящи кожни раздразнения, които се благоприятстват от налагане със студен компрес.

Освен това по емпиричен път хората от древността са забелязали, че оцетът, солта, хлебната сода и дестилираната вода могат да окажат неочаквано добро въздействие върху тялото. Дори дипломирани медици признават, че „бабешките“ методи с газ и урина понякога дават по-добри, а дори и по-бързи резултати от уж многократно тествани лекарства, одобрявани от комисии и агенции с редица протоколи и решения.