Джобна енциклопедия на земноводни и влечуги в България

Змиите, гущерите и жабите далеч не са сред най-обичаните животни, затова и хората отвръщат поглед от книгите за тях – та кой би искал да чете за слузести влечуги или за крастави жаби? Всеки предпочита да е далеч от тях, вместо да научи повече как да ги разпознава, кои са опасни за човека и кои са полезни, къде може да се срещнат, как да ги избягваме и най-вече как да се предпазваме от нежелана инвазия.
В интерес на истината земноводните и влечугите са редовно пренебрегвани дори и в средите на сериозната наука. Смята се, че са най-лесни за определяне, не се нуждаят от специфични познания и едва ли не всеки що-годе грамотен човек може да отличи гущер от змия.
Но дали наистина е така?
Хората масово наричат „гущер“ всеки тритон, саламандър, дъждовник или гекон. Или пък смятат слепока за змия. Дори специалисти може да се заблудят, че някой млад смок мишкар е жълтоуха водна змия – заради сходното наличие на жълти петна в тилната част на главата. Да не говорим, че далеч не всички видове жаби могат да служат за изискания френски деликатес „жабешки бутчета“.
Досущ като смъртоносните двойници при гъбите и нелековитите разновидности на билките, влечугите и земноводните също имат своите сходни видове: някои – отровни, а други – съвсем безопасни. Знанието за тях и способността да ги разпознавате би ви спестило много неприятности, освен това със сигурност ще преотврати нежелани реакции и ще спомогне за опазването на биоразнообразието у нас.
Настоящата книга няма за цел да превърне читателя в страстен херпетолог, нито да го отегчава с енциклопедични подробности. Тук ще спрем вниманието си само на онези видове, които се срещат по нашите земи, и ще предложим на читателя само онази информация, която е от практическо значение за идентифицирането на различните екземпляри, за да сме подготвени как да реагираме в досега си с тези наистина удивителни животни.