ЗА ХРАНИТЕЛНИТЕ НАВИЦИ НА ДЪРЖАВНИТЕ ЛИДЕРИ

Преди броени дни на базара излезе най-новата книга на шеф готвачът Йордан Стоичков, известен като Бай Данчо, или готвачът на Живков. Томчето е озаглавено "Вълшебните рецепти на Бай Данчо - нови, диетични и здравословни предложения" и в него майсторът на черпака е събрал кулинарни идеи, които отговарят на новите тенденции в храненето след пандемията. Постарал се е да предложи по-диетични, по-здравословни рецепти, в които няма много мазнина, захар или брашно, освен това включват и онези суперхрани, които напоследък нашумяха с полезните си свойства.

Излизането на книгата съвпадна и с рожденния ден на Бай Данчо през миналата седмица, което стана повод за скромно семейно тържество с изообилие от вкусни манджи на трапезата. 

По този повод ви предлагаме със съкращения интервюто с Йордан Стоичков на Анна Сапунова, направено за www.nabore.bg отпреди няколко години.

Йордан Стоичков е роден е на 12 октомври 1948 г. в село Скрино, Кюстендилско, родното място на Св. Иван Рилски. Когато е 5-6 годишен семейството му се мести в Перник, защото баща му бил миньор. Бай Данчо е обиколил цяла България и много от света като част от придружавашия персонал на бившия държавен глава. Има три издадени книги с рецепти и казва, че има още стотици рецепти в главата си. Девизът му е: “Готви така, че когато някой попита, кой го е приготвил, да не те е срам да кажеш: Аз”.

- Здравей, бай Данчо, вкъщи готвиш ли, или там поне те отменят?

- Когато съм свободен готвя, но предимно жена ми го прави. Освен това бутиковото готвене и домашното не е като професионалното, знаете.

- Казват, че да си готвач е неблагодарна професия. Вярно ли е?

- Вярно е, аз в 50 годишният си опит и стаж до сега съм попадал само на един работодател, който ми ценеше труда и се отнасяше с уважение. Доста места съм сменил заради това. Имаше една фирма, в която 5 пъти напусках и 5 пъти ме викаха обратно. На шестия път ги помолих да не ме търсят повече.

- На колко години започна работа в кухнята на Живков и как попадна там?

- В УБО започнах половин година след казармата, бях на 19. Един колега, с който преди това работехме на Копитото Добри Бакалски, беше голям майстор, случайно ми предложи да отида при него в УБО. Учудих се, защото бях още много млад, нямах опит, но започнах и сравнително бързо се ориентирах в обстановката. Имах и добри колеги. Наложих се със сериозното си отношение към работата... 20 години изкарах там. Почти вечно си бях на работа, отговорностите са големи. Прибирах се вкъщи за по 2-3 часа, рядко за ден-два. Жената сама отгледа децата. 

- А как контролираха храната? Имаше ли някой, който да идва предварително да опитва например?

- Не. Проверените бяхме ние. Храната се проверяваше само при масови мероприятия, имаше специализирана лаборатория, където изледваха продуктите за разни бактериални замърсявания, за да няма хранителни натравяния. Точно тази лаборатория откри навремето, че във виетнамското кафе има олово - по-високо от допустимата норма.

- Казвал си, че Живков е обичал да яде български гозби, баница, боб, но какво не обичаше да яде?

- Не обичаше дивеч, нищо че беше ловец. От рибите пък ядеше само пъстърва. А относно десерите, понеже беше склонен към вдигане на кръвната захар, му правехме т. нар. кухненски десерти - например мляко с ориз, но с много малко захар.

- А съпругата му Мара имаше ли желания относно храната?

- Готвил съм за нея само една година, но имам хубав спомен с нея. С майстора бай Христо една вечер им приготвихме хубава интимна вечеря в дома им на “Оборище”. И когато свърши вечерята, тя покани всички да пием вино и мило и възпитано ни благодари.

- Имаш ли с Живков някой специален спомен?

- Той събираше целия персонал по 1-2 пъти в седмицата на кафе и свободни разговори. Така покрай нас той се информираше за неща от всекидневието на обикновения човек. Държеше се, мога да кажа, бащински. Не пазеше особена дистанция, бяхме на свободен режим. Но и никога не е имало издънки, всеки си гледаше работата. И понеже съм обслужвал и много други държавни глави, ето например ще ти кажа за Чаушеску. Докато не слезе охраната да каже, че той спи, никой от антуража му не смееше да мръдне, камо ли да седне да пие кафе или да яде! 

- Готвил си и за Брежнев, Горбачов, Ким Ир Сен, Фидел Кастро...

- Съществена разлика нямаше в отношението на Брежнев от това на Живков. Последният път, когато Брежнев беше тук, цели 4 дни ме караше да му готвя сяма сарми с кисело зеле и борш с агнешко... А Фидел Кастро, когато го видях за първи път, бях още млад готвач. Беше 1973-74 година. Правихме голяма вечеря за 300 души под връх Мургаш. И когато свърши вечерята Кастро се отби в кухнята и се здрависа с всички. Друг път във Враня веднъж влезе в кухнята, отваря фурните, гледа тавите, бърка с пръст и опитва. Яденето, което бяхме готвили за техническия персонал, му хареса повече и поиска да яде от него. Не се водеше от протокола, беше народен човек. Във Врана в дводеца се разхождаше по алеите толкова бързо, че охраните не можеха да го настигнат, наложи се да им купуват колела. В Боровец, в двореца Царска Бистрица, се беше заговорил в гората с горския пазач... Те бяха нормални хора, натоварени с големи ангажименти и отговорности. Е, някои се бяха надули. Но помня например шаха на Иран - Мохамед Реза Пахлави, имаше страхотно светско държание и възпитание. Беше красив, строен, императрицата също. Ако случайно те срещнат например в коридора, няма да те подминат, същото беше и с Ким Ир Сен.

- Знам, че си бил на работа, в деня, в който е починала Людмила Живкова. Разкажи ми!

- Предния ден доста дълго време бяхме с нея и баща й в Боровец в двореца, една вечер той имаше среща с партийния актив на Самоков. Мина събитието, върнахме в Царска Бистрица. Явно там са му съобщили за Людмила и той набързо вдигна само шофьора и тръгна през нощта. Охраните ги настигнаха чак на Щъркелово гнездо. Същият ден Людмила обядва при нас и замина за София. Чакахме я да се върне вечерта. Дори от баницата, която бях правил за мероприятието, й бях запазил едно парче за вечеря... На другия ден ни разпоредиха да се прибираме и като пристигнахем в София, чухме по радиото, че е починала. Що се отнася до тия приказки, че била отровена... Ако имаше нещо такова, първо мен щяха да ме извикат и да ме питат какво е яла. А такова нещо не е имало. Точно от масивен мозъчен кръвоизлив си е отишла. Може и да е взимала някакви лекарства, нали след катастрофата и удара в главата все пак си имаше проблеми...

- До кога мислиш да въртиш черпака?

- Докато мога, докато съм здрав и подвижен, докато не съм в тежест на колегите си. Но годинките не прощават на никого (смее се).

Интервю на Анна САПУНОВА