ОТ КУХНЯТА НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ПРЕВОД
Интервю с Божидар Захариев, преводач на „НА ПОСТ. Начело на НАТО по време на война“
В: Издателство „Милениум“ наскоро пуснаха на пазара „На пост: начело на НАТО във време на война“ - мемоарите на дългогодишния главен секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Защо се спряха именно на вас за този отговорен превод?
Б.З.: Мога да съм само благодарен на издателство „Милениум“, че ми се довери за превода на тази изключително интересна и информативна книга, въпреки че нямам голям опит с превода на книги. Същевременно, имам филологическо образование и богат опит с превода на текстове на тема международна политика. Изключително бях поласкан от доверието, което ми бе гласувано, в качеството ми на журналист международник и преводач, защото темата на книгата съвпада изцяло с моята професионална насоченост.
В: Какъв период от живота и дейността на Столтенберг е представен в книгата? Това пълни мемоари ли са или авторът се ограничава само до преките си задължения в НАТО?
Б.З.: Не мисля, че бихме могли да кажем, че това са пълни мемоари в смисъл на абсолютно подробна автобиография. Фокусът е върху периода на Йенс Столтенберг като генерален секретар на НАТО, но същевременно той разкрива пред нас изключително лични и съкровени моменти от личния си и семеен живот. Разказва ни за родителите си, за сестрите си, за силната си връзка със съпругата си, която познава още от ученическите години. Столтенберг не залага на изчерпателност в описанието на жизнения си път, а по-скоро споделя ключови моменти от живота си. В книгата се обръща най-много внимание на годините му като ръководител на НАТО и като премиер на Норвегия. Читателят обаче научава много за Столтенберг като човек – като син, като брат и съпруг, като млад политически деец в Норвегия.
В.: Повечето политици издават спомените си в съавторство с известен писател. Столтенберг сам ли е написал спомените си? Как бихте определили стила му на писане – интересен и увлекателен ли е или напротив – сух и твърде дипломатичен?
Б.З.: Бих определил стила на Столтенберг като доста увлекателен и достъпен. Книгата може спокойно да се чете не само от тесни специалисти, журналисти, дипломати и политолози, но и от широката читателска публика. Книгата е изповед от чисто човешка гледна точка. Пред нас се разкрива човекът Йенс Столтенберг, който дори и в най-напрегнатите ситуации на най-високо политическо ниво съумява да гледа на събитията не само през призмата на личната си амбиция, но и чисто човешки. Човек, който, редом с важните международни преговори и политически ходове, мисли и за близките си, за семейството си, за чисто човешкото измерение на отношенията дори с политическите опоненти, както и за това, че трябва да бъде намерен диалог и изход дори и от, на пръв поглед, най-безнадеждната ситуация, в името на съхраняването на шансовете за едно по-добро бъдеще за целия свят.
Смятате ли, че е достатъчно откровен? Какво разкрива в книгата и какво всъщност спестява?
Б.З.: Смятам, че Столтенберг е до голяма степен, даже може би изключително, откровен в книгата си, особено като вземем предвид, че той е норвежец и че хората от скандинавските страни са традиционно резервирани и доста държат на личното си пространство и съхраняването на неприкосновеността на личния си живот. Той е изключително откровен, когато разказва за семейния си живот, за родителите си, за юношеството си и ранните си години, за времето си като премиер и генерален секретар на НАТО. Той разкрива доста любопитни подробности както от личния си живот, така и „от кухнята“ на голямата международна политика – разказва чистосърдечно за личните си отношения с други световни лидери и не спестява дори и някои горчиви за себе си моменти. Със сигурност, бих предположил, че той има още много какво да ни каже, но, разбира се, вероятно все пак е бил ограничен от някои съображения за поверителност по служебна и чисто междуличностна линия. Като цяло обаче, докато превеждах книгата, останах с впечатлението, че Столтенберг споделя с читателите всичко, което е можел да сподели, без да премине непреодолимите граници на споделянето.
В.: Как е представена България през неговите очи? Смята ли Йенс Столтенберг страната ни за важен член на алианса?
Б.З.: България не е спомената изрично в мемоарите на Столтенберг, но той често разсъждава на темата как страните от бившия Източен блок понастоящем са членове на НАТО и как в това има особена символика, тъй като подчертава провала на съветската система. В автобиографията си той представя личности от Източна Европа (например Румъния, Литва), с които е взаимодействал по служебна линия, като хора с твърда позиция и убеждения, които не си правят илюзии за тоталитарното минало и за отношенията с Русия. Страните от Източна Европа са представени като твърдо привързани към идеята за трансатлантическо сътрудничество.
В.: Как вие като журналист и международен наблюдател определяте стойността на тази книга – смятате ли, че е сериозен принос към изясняването на световната политика? Трябва ли да има повече такива книги, осветляват ли те на практика задкулисието на глобалната дипломация?
Б.З.: Мисля, че това е една изключително интересна, полезна и обогатяваща книга. Тя е едновременно сериозен анализ на международната политика, съдържащ любопитни исторически и актуални коментари. Книгата може да послужи като достъпно енциклопедично четиво, което да въведе в международната политика дори и хора, които не са особено запознати с нея. От друга страна, за по-специализираната публика книгата съдържа ценни детайли „от кухнята“, които да хвърлят светлина върху ключови събития от най-новата политическа история на света. Няма никакво съмнение, че има нужда от повече такива книги, защото те помагат за по-добро разбиране на световната политика и дипломация, тъй като за събитията разказват хора, които са оформяли световните политически събития и са заемали в тях централно място.
